Целева помощ за семействата на деца до 14-годишна възраст при обявяване на извънредно положение или извънредна епидемична обстановка
Дългоочакваната поредна среща по проекта „Малцинствени езици“най-сетне настъпи. Денят е 31 януари и ние учениците, участващи в проекта, заедно с преподавателите г-жа Любенова и г-н Попов, се отправихме към Школата по изкуствата. Защо точно там ли? Ще се срещнем с учителка по пиано и пеене от руски произход, която вече 20 години живее в България.
Всички бяхме развълнувани и тръпнехме в очакване да я видим. Валя Станчева – родом от град Тула – ни посрещна топло и сърдечно. Самата тя също изглеждаше доста развълнувана от нашето присъствие. Освен че беше симпатична, тя се оказа и доста сладкодумна и с радост отговори на всеки наш въпрос. Завършила музикален колеж в гр. Тула, тя се омъжва за българин, стипендиант на завод “Арсенал“в гр. Казанлък. Разказа ни доста за нейния роден край, за руската страна, за най-различни руски обичаи и разбира се за руския език. Той наистина е труден, но интересен език. Когато тя ни заговори, всички останахме доста очаровани колко добре го владее. Нейните истории бяха както забавни, така и романтични, и всички ние с усмивка и интерес посрещнахме думите и. Въпреки акцента, госпожа Станчева говореше чудесно български език. Направи впечатление с богата лексика, която използваше.
След като въпросите ни се изчерпаха, госпожата се съгласи да ни попее. Щом запя, всички замлъкнахме, омагьосани от прекрасния и глас. Докато пееше, тя същевременно свиреше на пиано. Песента беше на руски и гласът и, преплитащ се с нотите, звучеше толкова нежно и прекрасно! Потопихме се в една приказка, изпълнена с музика, изпъстрена със спомени. Сякаш музиката разкриваше душата на тази жена! Тя звучеше ту весело и закачливо, ту носталгично, и изпълнено с нежност и романтика, както нейните истории от по-рано. Изпя ни и няколко детски песнички, а ние и пригласяхме, колкото можем. Оказа се, че тя притежава и голям артистичен талант. Песните не смо ги пееше – изиграваше ги, а ние весело я аплодирахме. Представи се и в още една светлина – рецитира ни Пушкин – „Я помню чудное мгновение“. Руската поетична реч докосна душите ни.
Сбогувахме се приятелски с Валя Станчева, а тя ни покани отново да я посетим – винаги сме „добре дошли“ при нея. Тази чаровна жена остави следа във всеки един от нас.
КРИСТИЯНА КОСТОВА 10а клас
Подобни публикации
