„И ти си в мене, ти, Родино моя!” – разказ /Николая Янева/

    Тревога изпълваше цялото същество на младата учителка. Смесените чувства, съчетание от тревога, очакване и надежда, не позволиха на Радост Иванова да заспи преди първия учебен час по история. Тя обичаше България. Опитваше се всячески да подобрява знанията си за Родината, света и живота, развивайки същевременно с това своя интелект и воля. Очакваше с…

Details

„КЪДЕ СИ ВЯРНА, ТИ, ЛЮБОВ НАРОДНА?” /Николая Янева/

Сняг заваля и затрупа душата ми.   Срам и лъжа, Без памет, мерзавци! Спрете клането- Безсмислено, подло! Този народ ли наричате пошъл?! Тук са героите Ботев и Левски Вапцаровска вяра Дебеляновска нежност Смелостта на Бенковски И кръвта на Априлци Шибил и Албена Възпяти от Йовков И оная надежда в бяло…там горе. Не мърсете народа- оставете…

Details

СИМВОЛ /Николая Янева/

Розата- любов и красота. Със сърце чувствително и нежно. Най-прекрасна от цветята по света, цъфнала във тонове небрежни. Розата описва и душите – шарени, а някои- бодящи. Но пък вие няма да сгрешите, ако видите я млада и растяща. Розата е искреност и смелост, елегантност и ухание магично. Ту изящна, финна женска зрелост, ту пък…

Details

ТРЕВОЖНОСТ /Николая Янева/

Нощта пристъпва със стъпки потайни. Тревожна мистичност. Лунни болести. Пречупен гръбнак на лунни сонати. Животът бива разтресен: смърт, с високи нива сеизмичност. Душата се лута в проклятия тъмни, но свои, познати. Демонични огньове горят непокорно сърце. Кървава пещ. Мъртвешки гласища ме молят да бъда готова за нея. Аз, вчера, детето- посмях да напиша с последната…

Details