
Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български официален празник, честван на 24 май.
На този ден в България се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като „Солунските братя“.
Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица.
История на празника
Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр.Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски.
През 1857 година денят на „светите братя“ е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груевпроизнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата ѝ против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден – 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника – църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник наНародна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България, когато Народна република България е преименувана на Република България.
Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април(дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. св. Кирил и Методий взема следното решение: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!“ След това празникът се чества във всички православни славянски страни.
Общият празник на Св. св. Кирил и Методий се чества и от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите. Празникът на Св. св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница — сред възрожденската имиграция в Румънияи Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир.
През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Св. св. Кирил и Методий да бъде празнуван като празник на българските ученици.
На 11 май се чества от правосланта църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.
Химн „Върви, народе възродени“
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11 май1900 г. музиката към химна.
В други страни
24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва и в Русия, както и в Чехия, в Македония и в други славянски страни. В Русия се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов – в Мурманск е най-северната точка, където има паметник на св. св. Кирил и Методий. В действителност като църковен празник Денят на Кирил и Методи се празнува в Русия от 1863, а за ежегоден празник на славянската писменост и култура е приет от 1991. Както първото честване, така и следващите имат „столица на празника“, град в който са концентрирани тържествата по отбелязването му, това през различни години са градовете Мурманск, Киев, Минск и други, а от 2010 за постоянна столица на празника е избрана Москва. 24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий e официален празник и в република Македония, където се отбелязва подобно на празнуването му в България – с много цветя, песни и тържества на учeници и студенти. В центъра на Скопие има новопостроени монументални паметници на св. Кирил и Методий, както и на техните ученици – свети Климент Охридски и свети Наум. Такива монументални паметници има и в Охрид, където се пазят до днес мощите на учениците на Кирил и Методий – свети Климент Охридски – създателят на Охридската книжовна школа и на свети Наум. В Чехия денят на св. Кирил и Методий е официален празник на 5 юли, когато недалеч от Бърно, на мястото на столицата на Великоморавия, от която има останал само един манастир, се събират хиляди хора да отбележат деня на св. Кирил и Методий. Паметник на св. Кирил и Методий има на Карловия мост в Прага, а в катедралата Свети Вит на Пражкия град, където на един от витражите е пресъздадено делото на светите братя равноапостоли.
от Уикипедия, свободната енциклопедия