Родителска среща за новоприетите ученици
До Брюксел и обратно ! Усещането на свит стомах винаги идва преди нещо за което си мечтал. Изтръпналите ръце и треперенето в краката просто ми казваха, че съм на път да сбъдна мечтата си! И тогава се започна,идването на летището,самолетите и дори различните хора ми правиха впечетление.Чакането ме убиваше,но знаех че е за добро. След като се качих в самолета усещах как всичко за което съм си мислел,че е невъзможно се случва,но още не можех да повярвам ! Беше страшно,но щом се издигнах в облаците просто усетих свободата и тръпката да си над всичко, и всички да са толкова малки. Пристигнахме на летището, но то беше най-обикновенно,дори не разбрах че съм в Брюксел. Но когато излязохме всичко,което съм гледам по телевизията и по енциклопедиите беше пред мен! Удивително е чувството да виждам това за което мечтая,да усещам това,за което съм мечтал и най-после да видя неща,които ме караха да настръхвам.След като се настанихме в хотела излязохме за да разгледаме новото за нас.Улиците са съвсем обикновенни,но усещането не мисля че може да се повтори! Центъра на града е като в приказка, заобграден съм от големи дворци светещи в различни цветове, а музиката беше в синхрон с цветовете. От въртене да обхвана всичко с поглед ми се завъртя свят,но това си е нищо пред тръпката и усмивката която не мога да сваля от лицето си! После ядохме и се прибрахме в хотела.Дните минаха бързо,но с много емоции. Дойде и деня на заминаването.Беше гадно, но всичко има край.Идването беше по-спокойно,но все същото като емоция!
Андон Кантарски, 9б клас
