Награда от литературен конкурс
«Доверието към победата» – Нашето преживяване «Дни на Европейския парламент» в Стара Загора
Всичко започна добре. Беше леко облачен ден, а отборът ни ядеше на една маса и всички очаквахме още информация за напрегнатото състезание.След закуската ние с господина ни и наш лидер Коста Дамянов отидохме да се запишем в предварително избраните хотелски стаи. Настанихме се и слязохме долу с листовете под ръка и всеки от нас преглеждаше дадената му информация, а лидерът ни извика навън. В началото всички бяхме объркани и се питахме “Защо ни вика,та ние имаме да четем.“
Не мога още да си представя моята победа без този важен момент.
Той ни каза, че преди всичко важно е доверието и съотборната работа. Както се очаква ние го слушахме и предлагахме в умовете си идеи за това, което ни бе подготвил. Той каза на нашия играч, записан като капитан, да се качи на едно малко подиумче, което имаше на малката поляна пред хотела. Той се качи без да задава въпроси и попита “Какво сега?“
Ръководителят ни каза да съберем ръце и да приклекнем. От главата ни не излизаше мисълта, че каквото казва го прави, за да закрепи нашето доверие. Ние сплетохме ръце и преклекнахме леко. Тогава лидерът ни каза на капитана на отбора да се пусне назад, без да гледа и да се довери, че зад него го чакат сигурните ръце на приятели му! Той стисна очи, пое въздух и се пусна. Очакваше да падне и да се удари, но когато ръцете ни допряха гърба му той осъзна, че ние бяхме там за него! След това господинът ни каза следващия да се качва! Честно казано всички ни беше страх, но го правихме…Когато дойде моят ред си казах ,,Хей, те са там! Просто им се довери!“. Лидерът ни ми каза да се пусна, но аз по-скоро се страхувах че ще им навредя отколкото, че няма да ме хванат …Пуснах се, а усещането да знаеш, че падаш, а падаш на приятелски ръце те кара да им дадеш доверието си!
След тази игра той ни събра в кръг и ни каза да го слушаме и внимателно да изпълняваме. Показа ни изпитанието, което гласеше да се водим по съседа до нас. Затваряме очи, а съответният човек започва да пляска, тупа или търка ръце и щом човека до него го чуе започва и той и така в кръг. Всички затворихме очи и си вярвахме, че и другите го правят. И се започна! Нашият лидер започна да гали ръце, а аз се притесних, че може да не чуя кога е съседа ми. Триенията по ръцете ставаха все повече, а сърцето ми щеше да се пръсне. Когато момента дойде и усетих съседа си започнах и аз, но веднага след мен тона се промени и започна пляскане. Стигна се и до мен. Тогава ние осъзнахме, че има и синхрон между нас!
След като отворихме очи всички бяхме засмяни, защото не само че ние закрепихме доверието и синхрона си, а и се забавлявахме!
И ето дойде най-трудното ниво от играта за доверието ни! Като добър лидер, той ни каза, че сега е момента, в който ние ще сме единни. Той каза “Сега елате в кръг и всички гледайте гърба на човека пред вас! Започнете да ходите и когато плясна седнете в коленете на задния си приятел. “Ние казахме, че ще бъде трудно, защото трябваше да сме много близко един до друг. Той се съгласи с нас и каза да го направим без да се въртим, за да се упражним. Плясна и всички се пуснахме и се усещаше тръпката на падане, но не, ние седнахме спокойно. Засмяхме се заедно и той ни каза да пробваме с въртене и да сме много близко един до друг. Започнахме да се въртим и си мислихме за момента на пляскане. Изведнъж той плясна и всички паднахме, но не на земята, а на коляното на другаря си!
Станахме от коленете и се разпръснахме, за да се успокоим, но докато сърцата ни биеха от напрежение, главите ни се радваха, че постигнахме нещо уникално. Лидерър ни се усмихна и каза, че това се иска, за да спечелим! Ние казахме, че оставаме заедно до края и тогава всички в един глас казахме “Нито крачка назад, само напред!“
Влязохме, видяхме и победихме, а той показа умение да е лидер и по-важното той ни научи да си имаме доверие, да си пазим гърбовете, да вярваме при сигнал за помощ и накрая, че ако ще паднем, то ще паднем и ще тежим и на другия след нас! И никой не остава прав щом един пада.
Мога само да му благодаря за всичко, което направи за нас. 🙂
26 април 2014 Андон Кантарски, 8б клас, НГПИД «Акад. Дечко Узунов»
Подобни публикации
