Празнуваме 55 годишен юбилей
Аз, Буки , Веди, Глаголи – имената на първите четири букви от нашата азбука, създадена от светите Кирил и Методий, за да могат „вси славяни книги да четат” и да се докоснат до магията на словото. Имена, в които двамата братя са оставили своето послание – „Помни буквите, разбирай думите”. Но днес ние, техните наследници, помним ли делото на създателите им, които забравили за себе си са посветили живота си в служба на другите. Познаваме ли истинското значение на думите – обич, приятелство, вярвам, чест, прошка… Замисляме ли се каква сила притежава всяка от тях… Думите са чудо и трябва да се разбира дълбочината и тежестта на съдържанието им. Защото в началото бе словото…, а Кирил и Методий осветиха неговия път.
И всеки учител, повел своите ученици към красотата и доброто продължава пътя на двамата славянски първоучители.
Но много от вас се питат – в днешно време струва ли си да си учител?
Струва си, когато твоите ученици ти покажат, че могат да обичат, че могат да чувстват, че могат да са хора.
Ако ти подарят истинска усмивка, ако те прегърнат, защото са го почувствали, ако те погледнат с блеснали лица.
Струва си ако срещнеш себе си в очите им. Ако ти позволят да се почувстваш част от тях. Струва си ако получиш от своите ученици най – скъпия подарък – вниманието!
Бъдете нашите ученици! Много ли искаме? По – малко не можем!
Днес за пореден път ние се разделяме с 28 усмивки. Стоим изправени един пред друг – ученици и учители. Вие красиви , млади , усмихнати, ние – огряни от отразените в нас ваши усмивки. Усмихваме се, но ако премигнем очите ни ще прелеят от сълзи. Прегръщаме се, а душите ни плачат. Остават недоизказани думи, недоизживяни мигове. Но това е финалът и началото.
Днес, когато сте на 19 светът се привежда пред вас, за да можете да се покачите на раменете му и да ви понесе по многото широки и бели пътища. На 19 вие създавате правилата и каквото и да направите, на където и да поемете е все правилно. А за нас остава същият, старият път – да погледнем в нови очи, да им повярваме, да им поверим себе си и да се надяваме те да ни обичат като вас. Такива каквито сме.
Днес за вас е особен ден – странен, примесен с вълнение и тъга… Погледнете в очите на класната си, запомнете ги такива, светещи от сълзи. Запечатайте образа, косите, ръцете й. Запазете мига. Стиснете силно ръката на приятеля си. Кажете си, че се обичате – нищо, че го знаете. Кажете си, че ще се помните – нищо, че с времето споменът за ващите лица и разговори ще избледнее… Ще остане чувството – топло, истинско и усещането за обич. И когато сте далеч от тук това чувство понякога съвсем ненадейно ще докосва душата ви и ще ви кара да се усмихвате на нещо, което само вие си знаете.
Но сега – радвайте се на силата и красотта на младостта си.
Божидара Зарова, учител по БЕЛ
Подобни публикации
