Независимо от наименованието и контролиращото министерство, училището ни е било, сега е и винаги ще бъде

 

ХУДОЖЕСТВЕНАТА ГИМНАЗИЯ

в Казанлък,

 

в която се формират свободомислещи и талантливи хора на изкуството.

ЛЕТОБРОЕНЕ

1968

Художествената гимназия се открива като първи филиал на Софийската художествена гимназия към Министерството на културата и е известна като ХГ-то Казанлък

1972

Завършват учениците от първия випуск на специалността „Изобразителни изкуства”

1974

За учебната 1974/1975г., след конкурсен изпит на над 700 кандидати, се приемат ученици в две паралелки специалност „Дизайн” /промишлени форми/. Така се поставя началото на средното образование по дизайн в България. Програмата за обучение по тази специалност е изготвена от пионера на дизайна – доц. Васил Стоянов. Училището се нарича Средно Художествено Училище (СХУ)

1976

Първа копка на новата сграда на гимназията (26 януари)

1976

Училището става самостоятелно Средно Специално Художествено Училище.

1979

Завършват учениците от първия випуск на специалността „Дизайн”

1985

училището се настанява в нова модерна сграда, построена като еталон за училищата по приложни изкуства с просторни ателиета по рисуване, живопис, дизайн, скулптура, графика, фотография, с работилници по металообработване, дървообработване, пластмаси и гипсолеене, библиотека със специализирана литература и актова зала с 280 места.

1987

в памет на великия български художник от град Казанлък Дечко Узунов, училището се нарича Средно Художествено Училище за промишлени форми „Академик Дечко Узунов”.

1988

приемат се първите ученици от новата специалност „Лютиерство” за изработка и реставрация на класически струнни инструменти, която е единствена по рода си на Балканите.

1993

Създадава се логото на гимназията

1993

изгражда се общежитие в сградата на гимназията с 24 стаи, санитарни и кухненски помещения.

1998

в чест на 30-годишнината на училището се създава просторна Галерия за експозиция на ученически творби и гостуващи изложби, която е първата ученическа галерия в училищата по изкуствата в България.

1999

В Държавен вестник се публикува Постановление на МС №204/11.11.1999 г., наречено от нас ЧЕРНОТО постановление, с което се закрива от 2000 г. училището ни. Но благодарение на ентусиазма и настойчивостта на учители и ученици бяха събрани 32 хиляди подписа за запазването му. Учениците организираха протестен митинг дори и пред Президенството в София под надслов „Не рисувайте съдбата ни, ние можем сами!” И успяхме.

2000

Училището преминава на подчинение на Министерството на образованието и се преименува на Професионална гимназия за промишлени форми „Академик Дечко Узунов” (ПГПФ”Акад.Д.Узунов).

2003

от месец април гимназията се преименува на Професионална гимназия по пластични изкуства „Академик Дечко Узунов” (ПГПИ”Акад.Д.Узунов).

2004

поставя се началото на успешните европейски проекти за ученици и учители, финансирани от Европейската комисия.

2005

от месец юли се възстановява статута на училището като държавно училище по изкуствата към Министерството на културата.

2006

приемат се първите ученици от специалността „Рекламна графика”, която съчетава художествените традиции и новите информационни технологии.

2007

с качествените си образователни услуги в областта на изкуствата ние защитихме новото си име като Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов” (НГПИД”Акад.Д.Узунов).

2007

за пръв път в България на наши ученици беше издаден документът Европас мобилност, който е част от новото европейско портфолио.

2008

Създава се официалната версия на училищния сайт.

2008

провежда се Първият Национален конкурс за детска рисунка „Наследници на Дечко Узунов”, който става ежегоден.

2011

завършват учениците от първия випуск на специалността „Рекламна графика”

2012

приемат се първите ученици от 5 клас „Изобразително изкуство“.

2017

променя се името на: Национално училище по пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ – Казанлък

2018

Честваме 50 годишен юбилей. Създаване на училищен музей.

Сертификат "Златна Книга"

Макет на гимназията

Стенопис

Конкурс "НАСЛЕДНИЦИ"

Витраж

Евродизайн кът

Sofia

За изкуството няма граници!

Живее онзи, който твори!

ВИЗИЯ НА НУПИД

Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн “Акад. Дечко Узунов” е училище по изкуствата, предоставящо качествено професионално  образование в областта на Изящните изкуства, Дизайна и Лютиерството,  ползващо се с доверието на културните и стопанските организации – потребители на кадри и обществеността в региона, страната и чужбина. Училище, което съдейства за изграждане на свободни, гъвкави, морални и инициативни творчески личности с ярко изразено гражданско съзнание и поведение, уважаващи законите, правата на другите, техния език, религия и култура. Възпитание и обучение според държавните образователни изисквания и стандартите на Европейския съюз в духа на демократичните ценности. Усвояване и формиране на общочовешки и национални добродетели, развитие на индивидуалността и стимулиране на творческите заложби. Насърчаване и подпомагане творческата активност на изявени и даровити деца и ученици.

МИСИЯ НА НУПИД

Утвърждаване на НУПИД „Акад. ДЕЧКО УЗУНОВ“ като модерно, съвременно, конкурентноспособно европейско училище чрез осигуряване на качествена общообразователна и професионална подготовка в областта на Изобразителното изкуство,  Изящните изкуства по специалности “Живопис”, “Графика”, “Скулптура”, дизайна по специалности „Промишлен дизайн“, „Пространствен дизайн“ и „Рекламна графика“ по професия Дизайнер и Лютиерството – специалност “Класически инструменти” на деца и ученици от V до ХII клас, гарантираща продължаване на образованието им и реализация на пазара на труда. Усъвършенстване на професионалните умения на педагогическия колегиум; обособяването му като екип от високо отговорни  творчески личности, проявяващи толерантност, загриженост и зачитане на общочовешкото достойнство. Задоволяване на индивидуалните интереси и потребности, придобиване на широка обща култура, развитие на физическия, индивидуалния и духовния потенциал чрез осъществяване на специфични творчески и приоритетни за училището дейности -осигуряване на високо качество и ефективност на учебно-възпитателния процес и на професионалната подготовка по изкуствата. Осигуряване на европейско качество на предлаганото в гимназията професионално обучение, равни възможности за учениците, уважаване на тяхната индивидуалност и развиване на най-доброто у тях, доверието едни спрямо други. Използване на открита и прозрачна структура спрямо всички ученици и учители, насърчаване към учене през целия живот, чрез създаване на умения и нагласа за самооценка, желание и отговорност за непрекъснато професионално развитие, обединение на членовете на колектива около общи идеи и ценности, сътрудничество на колектива на гимназията  с други професионални гимназии, училища и стопански организации.

Мисия на учителя в НУПИД

 

Стефка Дянкова

Мисли мои, Спомени мои, Думи мои. Безпокойни, безпощадни, но по човешки искрени мисли и спомени, провокирани от възможността да разсъждавам върху мисията да си учител в училище по изкуствата.

В живота съществува термина „Пентименто” – непреводим на български. Пентименто – това са пластовете от картина върху картина. Аз ще си позволя да перефразирам този термин и ще го нарека „патината на спомените”. С деликатно перо ще отстраня пласт след пласт, за да стигна до съкровения въпрос:

Какво представлява да си учител в такова елитно училище, да отглеждаш не само бъдещи творци в различни области на изкуството, но и индивидуалности.

Тук ми се иска да вмъкна една мисъл на Гьоте: „Най-добрият начин да използваш живота си е да постигнеш развитие на собствените си способности.” Именно в това съм виждала смисъла на своята дейност през времето, прекарано в това училище. С моята скромна работа да съдействам както за развитието и изявата на способности, заложени в тези талантливи деца, така и за оформянето на индивидуалности. Щастието да видя всичко това ме е дарявало с такова удоволствие, красота, емоция и интерес, които трудно мога да опиша с думи!

Истина е, че с течение на годините избледняват багрите на спомена. След мен остават написаните слова.

Думи мои! Проекция на чувствата ми! Чрез тях искам да споделя истината, че в творбите на художника живее животът на самия художник, защото те са отражението на света в душата на техния създател. Безжизнени и студени са онези творби, при чието раждане е отсъствал духът на художника! Неговата индивидуалност на творец!

Нашата мисия е създаването на индивидуалности, с богат вътрешен мир. Трудна мисия в бездуховно време! Бих казала: мисия невъзможна! И все пак успявахме да поддържаме през годините божията искра на таланта. Такава деликатна материя е талантът! Едно пламъче, което може да изчезне от най-малкия порив на вятъра! А вятърът на живия живот е безмилостен и неумолим! Затова е цяло изкуство да се подклажда и поддържа творческия пламък в душата на художника.

Какви времена живеят в моите спомени! Ентусиазъм – това беше според мeн, водещата дума! С ентусиазъм идваха в ХГ светила на изобразителното изкуство и дизайна. Оценяването на дипломните работи беше празник. Още в процеса на защитите преподаватели от Академията виждаха свои бъдещи студенти и колеги.

Часовете по биология, химия, физика се свързваха и допълваха с дизайна и изобразителното изкуство като се търсеше вечната връзка и зависимост между природата и изкуството! Така сухата материя оживяваше и се пречупваше през съзнанието на таланта.

Драматизациите на изучавани по литература творби беше не само част от учебния процес, но и изява на други страни от таланта на бъдещите художници. Конференциите по биология след поредната експедиция, бяха не само свързани с научни съобщения, но и доказателство, че художникът има различен поглед върху природата и помага на хората да я видят от по-различен ъгъл.

С една дума: кипеше живот, а на нас все ни се струваше, че може още да се постигне!

Незабравими мои колеги и ученици!

Написаните от мене слова нека да останат като бяло платно, върху което може да се измери миналото на ХГ и да се проектира бъдещето. Времето е с вас! Сложна е душата на твореца, но днешното трудно време е провокация и задължение художникът да създава повече светлина, за да разбужда повече души и заспали съвести! Намерете най-вярната пътека – божията пътека и правете всичко, коети ви казва сърцето!

С обич:
Стефка Дянкова
Учител по български език и литература в гимназията от 1968 до 2001 година