Гергана Барахарска:
“ В час по литература е дадена тема за есе и повечето ученици от класа са започнали да пишат, обаче естествено винаги има някой, който да създава суматоха…”
Алекасандър Апостолов:
“ Момчето до вен, на име Иво, ми досажда постоянно… Вече минаха около 10 минути от часа…, но това няма голямо значение, защото колкото и часа, минути и секунди да са минали, Иво няма да спре да ми говори на главата.
…Днес беше един тежък ден, но той почти мина. Така ще е и занапред, но сега не мисля затова, а за свежия хладен въздух, лъхащ от отворената до мен врата…”
Даниел Иванов:
“ Когато аз слушам музика, тя ме кара да се отпусна, но когато Иво Станчев е до мен… Той мисли пълни глупости, за да развали този момент.
…Е, това е вълшебството – да те успокоява и да се чувстваш добре, да те отърва от всички задължения, които имаш за деня, да те накара да забравиш всички лоши моменти. Един от тези лоши моменти са дразнещите “умни” мисли на Иво…”
Самият Иво Станчев:
“ Музиката е като океан, в който щом се гмурнеш, виждаш стотици, дори хиляди прекрасни същества… Но кое от тях е твоята риба и дали ще успееш да я уловиш? “
Мирослав Муеров:
“ …В момента слушам класика и тя ми говори – заспи, заспи, действа ми толкова унасящо. Гледам класа – половината са полузаспали, а другата половина – спят.Чудя се към кои да се присъединя…”
Даниел Иванов:
“ Моята любима музика, която ме кара да чувствам нещата е рапа – “50 cent”; “Ludacrus”, но в никакъв случай не е класиката и операта, с която ни тормозите, госпожо. Е, да, всеки човек си има вкус, но това не е моят. Тази музика, която слушам в момента не е за място като в училище, тя е за по-романтични места – например в парка, на пейката. “
Мирослав Муеров:
“ Друго е да си слушаш своята музика, друго е да слушаш това, което не можеш да търпиш. Например – във физкултурата постоянно се караме – тези, които слушат метал и тези, които не могат да го понасят. Когато слушам това, което ми харесва, се чувствам “непобедим”. А когато слушам тъпия метъл, чак ми се отиграва.”
Даниел Иванов:
“ Аз като си гледам листа и този на Никола, направо се отчайвам, защото вече всичките ми идеи свършиха, а съм написал толкова малко, а и тази музика да можеше да ми подскаже нещо, както подсказва на Никола… ! “
9а клас
27.10.2005 г.