Нашето общежитие
Среща от програмата на европейския ни проект
Отвън зимата настъпваше секунда след секунда със студената си грациозност. Но ние бяхме на километри от нея. Всъщност, тя не беше далеч, една стена ни делеше. Но нашите съзнания бяха далече! Тук, на това приказно място, едно малко ателие, обгърнато от топлината на малката печица и неистовият аромат на терпентина, впиващ се в дрехите и кожата ни, беше невъзможно да не се потопиш в магията на осезанията.
Ние, десетте ученика и двете ни госпожи – Дамянова и Любенова, слушахме в захлас Апостол Заров – човекът, на който принадлежеше ателието. Той е едър и набит, но въпреки това излъчва доброта и спокойствие. Живописец е, от каракачански произход, затова беше толкова интересен за нас участниците в проекта „Малцинствени езици в Европа“. Всичко, което той ни разказваше беше много интересно, нямаше истории за лъскави коли или къщи, а за един начин на живот до сега, прекрасен в своята обикновеност. По време на нашият разговор нямаше напрежение, а едно спокойствие и хиляди усмивки. Имаше погледи, съпроводени от блясъка на безброй въпроси, които искаха да бъдат зададени.
Художникът разказваше и все повече виждах как всички ние се потапяме в една приказка. Всички сякаш сме били едно цяло с него и отново виждаме миналото и настоящето му през неговото съзнание.
Приказката завърши с гръмкия глас на Апостол Заров, който пред очите ни се преобрази като коледар. Беше вълшебно! Когато излязохме пред къщата на пустата улица, обгърната от студа, магията беше само спомен за един човек, който имаше силата освен да обрисува живота си с думи, а и да те накара да се почувстваш така сякаш си забравил къде се намираш!
СИМОНА ЙОРДАНОВА 11а клас
P.S. Материалите от срещата ни ще бъдат включени във филма, посветен на творци произхождащи от малцинствени групи в България, който ще се разпространява в ЕС.
Подобни публикации
