Родителска среща за новоприетите ученици
Наближава най-цветния празник на България – 24 май! Ден, в който ще си спомним кои сме, откъде сме тръгнали. Ще откъснем здравец, ще поднесем цвете на любим учител, ще си спомним и благодарим. Ще се гордеем…
Животът е миг, в който никой от нас не получава онова, за което мечтае, не получава онова, за което е призван, без да се потруди.
Сега, в този един единствен момент, всеки един от нас е обгърнат в свой собствен свят, защото реалността е тежка за носене и преодоляване. И така, зареден с оптимизма на собствените си измислици, всеки един от нас продължава напред с разперени криле.
Такива сме ние творците – хора, живеещи в своите измислици и единствената ни цел в живота е – да превърнем тези измислици в съвсем чиста РЕАЛНОСТ.
Съдбата е предначертала много житейски изпитания за нас, които ние сами трябва да надживеем, осмислим и запомним. Знам, че това, което ни предстои ще бъде прекрасно!
Това, което ни разделя сега, ще ни събере отново точно тук на това свещено място, напоено с аромата на мечтите, с мириса на вдъхновението и боите. И въпреки, че всеки ще върви по своя път, винаги ще пази спомена за любимото училище, ще се връща в спомените си назад, за да продължи напред.
Спомням си желанието, с което пристъпихме училищния праг, желанието, с което постигнахме всичко. Всичко, което можем сега! Спомням си творческият хаос, който бе обзел главите ни. Този хаос, който ни направи различни от всички други и еднакви помежду ни.
Спомням си малките НАС, стоящи на същите тези места, преди 5 години. Гледащи с очи, копнеещи за новото и все още недостигнатото. Копнеещи за онова, което ни се случи тук. Онова, което ни кара днес всеки да застане гордо пред своите учители и да каже… Да, аз мога! Да, аз знам!
Скъпи учители, любовта към Вас ще ни съпътства винаги, ще бъде винаги в нас, застанала тихо, редом до мечтите, които ни предстои да постигнем!
Понякога човек трябва да премине през много изпитания…През най-тежките… Загубихме нашата скъпа Анелия… Но тя е там, горе, превърна се в АНГЕЛ и полетя към безкрайността, за да бъде винаги в нас и ДА БДИ НАД НАС!
Симона Данчева, 12 а клас
„Мили момичета и момчета, училището свършва, за да започне безкрайната ваканция на живота. сега ще го напуснете завинаги и наесен няма да се завърнете в кладната стая. Днес сте абитуриенти, сияещи, ликуващи. Днес светът е в краката ви, защото младостта ви е дръзка, луда, непокорна, но и толкова чаровна! Какво ще ви поднесе животът? „Животът е това, което е …“ сега летете, обичайте, удивлявайте се на света.
Пожелавам ви да сте здрави, упорити, напористи, радвайте се и направете щастливи всички около вас. Благодарете на родителите си за обичта и грижите, благодарете на учителите си, които макар и понякога са искали повече от вас, обръщали са се с по-висок и суров тон, но ние сме искали само да направим пътя ви по-лек.
Бъдете щастливи!
на добър път!
Саша Бориславова, класен ръководител на 12 а клас
„От всичко що е за пазене най-много пазете сърцето си, защото от него са изворите на живота“ – притчи Соломонови, 4:23
Радостина Павлова, класен ръководител на 12 б клас
СКЪПИ УЧЕНИЦИ,
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
МИЛИ РОДИТЕЛИ,
Наскоро попаднах на един брой на в-к “Стандарт” от 17 декември 1999 г. – преди 13 години… На прага на новото хилядолетие български интелектуалцисподелят свои мисли относно живота, които ме докоснаха.
Невена Коканова
“Да изляза от собственото си всекидневие и да вляза в друг свят, който обогатява моята душевност – това е мисията на изкуството.”
Райна Кабаиванска
“Животът е еднакъв за всички – с неговите трудности, мъки, радости. Голямото ми качество, което винаги ме спасява, това е чувството ми за самоирония, никога не се вземам много насериозно.”
Павел Матев
“Сега е време на техническите открития. Но когато работят роботите, сърцата не бива да са безработни. Изкуството е очите на този ослепял свят. Да нямаш сетива към него означава, че сетивата ти за живота са осакатени. “
Йордан Радичков
“Човекът е изречение, написано от Бога, но пълно с правописни грешки.”
Много от тези велики българи вече не са сред живите, но оставеното от тях ще продължава да вълнува …
Най-приказните момичета с най-чувствените момчета – вие сте величието на тази планета!
Както пише Блага Димитрова “Всичко е временно. Вечно е времето.”
Дойде времето на последния школски звънец. Времето на раздялата, в което спомените ни връхлитат и ни правят още по- тъжни.
Предстои ви най-хубавото – времето на Зрелостта.
Разперете криле за своето интервю със звездите!
На сутринта ще ви очаква най-верният приятел – Слънцето!!!
Честит празик на Духа, БЪЛГАРИ! Честит 24 май!
Петя Минекова
Директор на НГПИД“Акад.Дечко Узунов“
Музикален поздрав поднесе и възпитаничката на гимназията от Випуск 2009 – Стела.
Репортажът на ПРЕСС ТВ за събитието вижте тук:
