И после пак
Радост и смях-
душа на дете:
Господ и грях-
И пак: накъде?!
Скандали без смисъл-
ревност и дим.
Поезия, „Мисъл”-
като драма от Рим.
Присъда и изстрел-
смърт и вина.
Птица за полет-
с раними крила.
Невинност и похот-
душа на дете.
Греховната Лора-
мрак и небе…
И после пак…
Накъде?!
И мисля аз, че ти си ТЯ!
Тя винаги е Другата:
не тази, която обичаш.
Не тази, която те кара
сред полята да тичаш,
да събираш цветя,
с които косите да кичиш…
Не тази, която нощем те буди
и те завива с любов.
Зазори се…
И сякаш прокуден,
си тръгваш:
За да отидеш при Другата:
Не тази, която обичаш,
не тази…
А Другата.
Грях
Усетих поглед:
Беше Тя!
Сърцето бързо затуптя
и сякаш мигновено спря.
Нахлу тъма:
Отново Тя!
В душата мигом захладня.
Какво и как да обясня…
Чужда обич.
Чужди смях.
Сърце и огън:
Грях!