График за провеждане на Задължителен Държавен Изпит за Придобиване на Професионална Квалификация 2025г
Обещано с любов…
/ среща със Стефка Дянкова/
Имала съм невероятен късмет в моя живот- да срещам хора, които бележат душата ми- не грубо и властно, а като усещане за приютност и себеоткриване…И всеки един от тях ми е подарил частица от себе си… После в живота разбрах, че аз съм тях… И бях щастлива.
Един образ, обаче, ясно отеква в спомените ми-на жена- прекрасна и вълнуваща, която влиза в час , отваря томчето, което носи и ни чете..Всичко…Не знам дали младите ни умове са се вълнували от прочетеното, но сърцата ни слушаха гласа и – безтегловен,ясноспокоен, приласкаващ…Този глас мога да позная винаги…Обожавахме я – тя беше като фея. С цялото си същество ни внушаваше доброта.
Оттогава са минали повече от двадесет години…Аз държа в ръцете си нейната книга, отварям я и чета: „На човек му е нужна вярата в доброто, повече отколкото хляба на софрата“ Ето как значи се раждало слово от светлината-с вярата на малкия принц, че истинските неща се виждат само със сърцето и с откровеността, че вятърните мелници са в нас самите, а ние, обезумелите човеци, се сражаваме с тях!…
Прелиствам книгата… Може ли една душа да бъде затворена между две пъстри корици? Чета: „Аз съм това… Вярвам, че ще полетя и ще се слея с танца на звездите“… Ето значи на какво ни е учила – на полет, на вяра, че и ние можем да летим…Сами! Също като нея!
Благодарим за крилете, госпожо Дянкова!
Диана Шамбурова
Подобни публикации
