Случвало ли ви се е да се озовете във ваканционната тишина на училището. Вървейки по тъмните коридори, отваряйки вратите на ателиетата, отвсякъде ви докосва необичайна самота и в сърцето ви се настанява една тъга, нецялост, носталгия… До вчера училището беше самотно – притихнало, унесено в сънища – мечти по усмихнатите ни лица. Сънуваше глъчката, изпълваща коридорите му. Сънуваше ателиетата с насядалите зад стативите, рисуващи ученици. Сънуваше пъстротата на своя живот, оцветен от всички нас – ученици и учители. Но днес разбудено – усмихнато, то отново е себе си, цяло и пулсиращо. Отново изпитва нетърпението да прегърне нашите усмивки, сълзите и надеждите ни, нашата любов. Защото за нас, неговите обитатели, училището е аромат на терпентин. Разгадан лабиринт от стълби и коридори. Картини и скулптури. Грейнали очи и неспирни разговори. Днес за нас е време за празнуване – защото сме заедно и защото преди 40 години тук се роди специалността”Дизайн”, прегърната от безкрайни надежди и очаквания. Програмата за обучение по дизайн е изготвена от казанлъшкия художник и дизайнер – доцент Васил Стоянов, базирайки се на богатия Европеийски опит, съобразен в същото време с конкретните условия в България. С това нешето, тогава Средно специално художествено училище по промишлени форми, става единствено по рода си в България и на Балканите. Сред първия випуск са дизайнерите: Боян Попов, Иван Найденов, Ваньо Колев, Стефан Христов. Дизайнът …е проява на способността на човешкия дух да преодолее собствените си ограничения. Изкуството е онова, което не може да бъде обяснено. Дизайнът е онова, което не се нуждае от обяснение. Днес сме щастливи да приветстваме и прегърнем новите 5, 8а и 8б клас. „ Времето ви е ограничено, така че не го пилейте, като живеете нечий друг живот – твърди Стив Джобс – Не робувайте на догмите, което е живеене с мисленето на другите хора. Не позволявайте шумът на чуждото мнение да заглуши вътрешния ви глас. И най-важното – бъдете смели да следвате вашето сърце и интуиция. Те някак си знаят, какъв наистина искате да бъдете. Всичко друго е второстепенно.” И … рисувайте не защото трябва, а защото го искате. Може ли да трябва да се твори? Скъпи учители, благодарим ви за времето, посветено на нас вашите ученици. Благодарим ви за доверието, за подадената ръка, за приятелството.
Откъс от сценария за откриване на учебната 2014-2015
Божидара Зарова