„Душата ми е палитра…Рисувам с цветовете на моята младост. Пъстротата докосва света.. Осмисля го… Оформя го – карминена страст – истина, бяло-безгрижие, ултрамарин-свобода, жълто- безумие… Дъга от цветове и чувства…
Душата ми е палитра, събрала времето…Багри и полутонове, които изпълват платното на едно човешко съществуване, което намира себе си в изкуството… В това да твориш и пресътворяваш битието. ..И да раждаш красота..
Душата ми е палитра…НЕ, в палитрата е моята душа. Тя е в цветните сънища, в терпентиновите петна, в причудливите форми, в хладния допир на глината, в черното на въглена…
Създавам светове- една магия на човешкото ръкотворчество, една божествена неистинност в света на еднодневките… Защото душата ми е палитра…
Добре дошли на всички, които са открили багрите и в своята душа, за да рисуват картината на живота си!
Добре дошли, приятели, в този повторимо неповторим 15 септември!
На вас, които съвсем скоро сте завършили, но винаги с трепет се връщате в родното училище!
На вас, които изпълвате тишината на коридори и ателиета.
Добре дошли и на вас, учители, даващи смисъла на всичко тук и сега.
Уж, ден като всички останали, но всъщност празник, наситен с емоция и радост. С очакване… Защото училището ни носи усещането за принадлежност и значимост. Тук осъзнаваме, че изкуството придава същност, и смисъл на делниците ни, одухотворява ги, озарява ги. И ние ставаме различни.
….
Уважаеми учители, гости, приятели! Пожелаваме ви една наситена с мъдрост и емоции учебна година- търсете свободата по донкихотовски, бъдете себе си, вярвайте в постигнатото от вас.“
Откъс от сценария на тържеството за официалното откриване на учебната година
автори: Божидара Зарова и Диана Шамбурова, старши учители по БЕЛ