Заповед график за присъствено и онлайн обучение през месец май 2021 г.
Гости от Испания, Ирландия и Норвегия
През Април 2011 г. България посрещна ученици от трите края на Европа – Испания, Ирландия и Норвегия. Събра ни проекта „Малцинствени езици” по Европейската програма „Коменски”. НГПИД „Академик Дечко Узунов”, гр. Казанлък, отвори вратите си за чуждестранните ученици.
На 8 Април посрещнахме пристигащите групи. На следващият ден им показахме по-големите забележителности в нашата столица. Също и по-важните правителствени сгради. Мисля, че останаха доволни.
След обиколката на София, се отправихме за Велико Търново, бившата българска столица. Заведохме ги в крепостта „Царевец”, запазила спомена за велика България от епохата на Средновековието. Успяхме да гледаме светлинното шоу на Царевец. С гордост мога да заявя, че всички останаха много очаровани. Шоуто беше наистина впечатляващо. Всичките тези цветове, на фона на тъмната нощ, тяхната игра, преплитането им, ни оставиха без дъх.
Пристигнахме в Казанлък един час по-рано. Това ни позволи да им покажем наредената в училищната галерия експозиция. Няколко ученици от Ирландия споделиха, че и в тяхното училище учили рисуване, но все още са били далеч от нашето ниво.
Ето, че започнаха да пристигат и първите ученици, участващи в проекта „Малцинствени езици”. Всички изглеждаха развълнувани, но и малко уплашени. Ние предварително бяхме решили, че според в коя страна ще отидеш или си ходил, от там ще посрещнеш ученик.
В Понеделник, 11 април, 8:00 ч. започна първият ни час заедно. Имахме скулптура. В нашият час присъстваха, както ирландци, така и испанци. Имаше голям интерес от страна на чуждестранните учители и ученици, което страшно много ме зарадва. Разпитваха за глината, за инструментите, които използваме, за работите, които правим и сме правили.
В 9:00 ч. официално открихме втората работна среща по проекта. Посрещнахме гостите в Заседателната зала типично по български – с питка и мерудия.
Започнахме с обобщение на проекта като цяло. Представихме училището с филма на Иван (11 б), след това преминахме към впечатленията от посещението в Норвегия, представени с есетата на Таня (12 а) и Любо (12 б).
Време беше да се захващаме с малцинствата в България. Те бяха представени в презентацията ни със Симона (11 а).
Дойде реда на Каталунския език. Малцинствен език в южната част на Испания. Чрез интервюта на испанци и каталонци разбрахме, че езикът на Каталуния е на изчезване и те се стараят да го запазят.
Норвежците представиха езика Саами – малцинствен език по северните части на Норвегия. Запознахме се с техния начин на живот и тяхната култура, тяхната мода и кухня.
Последни бяха ирландците. Тяхната група ни запозна с Геалският език – малцинствен език в южните части на Ирландия. Видяхме келтски руни и стари кули, представляващи културата на старите келти. Запознахме се и с два от техният национален спорт- хърлинг- гаелският футбол.
От 12:30 ч. до 13:30 ч. имахме обяд в ресторант „Магнолия”. След като всички хапнахме, се захванахме и с последната работа по проекта за деня – попълване на Картинният речник. Речник, представляващ различни ситуации, в които човек може да попадне, нарисуван от нашите ученици Илона (10 а) и Христо (11 а). Останалите три държави попълваха диалози, свързани с дадената ситуация на малцинствения език, когото представляваха. Беше интересно да се види как с едни и същи латински букви се създаваха толкова различни на вид думи и изречения.
Остатъкът от следобеда беше пред нас. Всички ученици пожелахме да останем заедно. Времето беше слънчево и приятно и ни позволи да ги разведем из града. Разходихме се, след това се отправихме по магазините. Испанците бяха очаровани от българските цървули и чанове. Една част продължи да пазарува, а друга се отправихме да играем.
Събраха се хора за два отбора от по петима души. Първо започнаха с футбол, който ние си го знаем, но после играта премина в друг вид футбол. Ирландците ни представиха тази игра. При тази фитбол участниците могат да хващат топката с ръце. Ирландците споделиха, че играчите от България и Испания са схванали и усвоили играта много бързо. Били са достоен противник за трениралите от години ирландци. Беше много приятно да бъдеш публика на игра, която виждаш за първи път и се играе от три различни националности.
Дойде време за вечерята с програмата в ресторанта. Нашите гости видяха кукери и сложни български традиционни танци, чуха и българска народна музика и песни на живо. Представлението завърши с право хоро, на което се хванахме всички българи. Но чужденците не останаха по-назад и се присъединиха към нас. И с учудваща лекота усвоиха хорото. С това те приеха част от магията на българската култура в себе си.
Едно – две момичета от нашите станаха да танцуват. Ние, българите, не можем просто да седим на масата. Трябва да има ритъм. Не за дълго стояха сами на дансинга. Бавно, малкият дансинг оживя, препълнен с четири танцуващи националности. И не само ученици, а и учители, които се забавляваха и се раздаваха наред с всички.
Първият ден в Казанлък измина, пълен с положителни емоции.
Новият ден беше пред нас. За вторник нямахме много работа по проекта. В този ден четохме картинният речник. Разделихме се на пет групи с по четирима души – по един представител от всяка държава. Чухме три малцинствени езика, характерни за всяка една от тези три страни. Каталунски в Испания, Гаелик в Ирландия и Саами в Норвегия. Чухме три интересни произношения на няколко ситуации. Всяко слушане на различен език, носи различна нотка настроение. Сякаш всеки език си носи духа на народа и държавата, които представлява.
Норвежките учители ни представиха завършения блог по проекта, където вече можем да споделяме нашите мнения и представи преди и след гостуванията. А испанците ни запознаха с една от програмите за обработка на видео и импортиране на материали във видеоклипове и филми. Водещият им учител дори подари по един диск на всяка страна със закупената програма.
Последваха много интервюта с чуждестранни и български ученици и учители.
Приключихме работата по проекта, отново типично по български – с народни танци. Милена (10 б) изигра за тях Еленино хоро, а след това се разля музика за право хоро. Всички се хванахме. Нямаше граници, нямаше различни страни и народи. Бяхме просто хора, танцуващи под ритмите на българската народна музика. Хорото се изви толкова голямо, че чак Заседателната зала не ни стигна, но това не ни попречи.
За съжаление, това беше и денят, в който си заминаваха норвежците. Лъчезарни и топли хора от една студена страна, които ще ни липсват.
Този следобед беше целият наш. Играхме на „Тюлбето”, разгледахме Тракийската гробница, също и градския музей и галерия. Забавлявахме се като приятели от няколко години, а не от няколко дни.
Понеже за тази вечер нямаше нещо организирано, решихме, че можем да отидем на пицария заедно. След това играхме билярд. Определено беше интересно изживяване. Просто думите не стигат да се опише цялото това вълнение. Да видиш как преди четири дена тези хора стояха затворени в себе си, а сега са приятели и за тях няма граници. Чувството е неописуемо.
Следващият ден беше, малко или много, тежък. Изпращахме нашите нови приятели в къщи. Мисля, че на повечето не им се искаше да се разделяме. Дълги прегръдки и тежки сбогувания съпровождаха тази сутрин. С някои от тях ще се видим в Ирландия през октомври. Искам да им благодаря за страхотните моменти заедно. През тези пет дена получих незаменими спомени с интересни и невероятни личности.
ПЕТЯ ГОСПОДИНОВА 11А
Повече снимки, можете да видите ТУК
